ИЗПОНАДЀЙВАМ СЕ, -аш се, несв.; изпонадѐя се, -ѐеш се, мин. св. изпонадѐях се и изпонадя̀х се, св., непрех. Диал. Надявам се много и от много дълго време за нещо да стане, да се случи. – Ами защо, бре сине, защо се забави толкова? Изпонадяхме се, изпокъсаха се сърцата ни. Г. Караславов, ОХ II, 38.